Jun 15, 2008, 11:52 AM

Любовта е впрегатно добиче

  Poetry » Other
841 0 5
Любовта е впрегатно добиче -
оре и каруцата дърпа.
Затова и покорно обичам
и се напъвам до смърт.

Тези стихове грозно изглеждат -
без слънце, цветя и без птици.
Два камъка мелят надеждата,
двама пълнят чувалите с трици.

Тази нива е стръмна и крива -
изкачва се само на пръсти.
Изглежда животът убива,
а все обвиняваме кръста.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Константин Делов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...