любовта ми не може да те чака...
любовта ми не може,
да те чака...
да идваш ти,
като неканен гост,
да приемам всяка твоя
дума,
и след това да искам да скоча
от някой мост...
любовта ми не може,
да прости,че тъй жестоко
с мен се подигра...
свали ми ти звездите,
но паднах на Земята след това...
сега аз още пазя чуството,
което прави те тъй важен....
още огъня във мен гори...
но ти направи тъй,
че скоро той да изгори..
така не се опита да
отключиш сърцето си
за любовта,единственото чуство
което ще спаси света....
но знай че
с любовта ми вече няма да играеш ти,
върви при нея скъпи...
и усети как боли...
да те чака...
да идваш ти,
като неканен гост,
да приемам всяка твоя
дума,
и след това да искам да скоча
от някой мост...
любовта ми не може,
да прости,че тъй жестоко
с мен се подигра...
свали ми ти звездите,
но паднах на Земята след това...
сега аз още пазя чуството,
което прави те тъй важен....
още огъня във мен гори...
но ти направи тъй,
че скоро той да изгори..
така не се опита да
отключиш сърцето си
за любовта,единственото чуство
което ще спаси света....
но знай че
с любовта ми вече няма да играеш ти,
върви при нея скъпи...
и усети как боли...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Весинцето без такава Все права защищены
