Nov 30, 2006, 11:57 PM

любовта ми не може да те чака...

  Poetry
1.1K 0 3
любовта ми не може,
да те чака...
да идваш ти,
като неканен гост,
да приемам всяка твоя
дума,
и след това да искам да скоча
от някой мост...
любовта ми не може,
да прости,че тъй жестоко
с мен се подигра...
свали ми ти звездите,
но паднах на Земята след това...
сега аз още пазя чуството,
което прави те тъй важен....
още огъня във мен гори...
но ти направи тъй,
че скоро той да изгори..
така не се опита да
отключиш сърцето си
за любовта,единственото чуство
което ще спаси света....
но знай че
с любовта ми вече няма да играеш ти,
върви при нея скъпи...
и усети как боли...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весинцето без такава All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...