30.11.2006 г., 23:57

любовта ми не може да те чака...

1.1K 0 3
любовта ми не може,
да те чака...
да идваш ти,
като неканен гост,
да приемам всяка твоя
дума,
и след това да искам да скоча
от някой мост...
любовта ми не може,
да прости,че тъй жестоко
с мен се подигра...
свали ми ти звездите,
но паднах на Земята след това...
сега аз още пазя чуството,
което прави те тъй важен....
още огъня във мен гори...
но ти направи тъй,
че скоро той да изгори..
така не се опита да
отключиш сърцето си
за любовта,единственото чуство
което ще спаси света....
но знай че
с любовта ми вече няма да играеш ти,
върви при нея скъпи...
и усети как боли...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весинцето без такава Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...