30.11.2006 г., 23:57

любовта ми не може да те чака...

1.1K 0 3
любовта ми не може,
да те чака...
да идваш ти,
като неканен гост,
да приемам всяка твоя
дума,
и след това да искам да скоча
от някой мост...
любовта ми не може,
да прости,че тъй жестоко
с мен се подигра...
свали ми ти звездите,
но паднах на Земята след това...
сега аз още пазя чуството,
което прави те тъй важен....
още огъня във мен гори...
но ти направи тъй,
че скоро той да изгори..
така не се опита да
отключиш сърцето си
за любовта,единственото чуство
което ще спаси света....
но знай че
с любовта ми вече няма да играеш ти,
върви при нея скъпи...
и усети как боли...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весинцето без такава Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...