30 nov 2006, 23:57

любовта ми не може да те чака...

  Poesía
1.1K 0 3
любовта ми не може,
да те чака...
да идваш ти,
като неканен гост,
да приемам всяка твоя
дума,
и след това да искам да скоча
от някой мост...
любовта ми не може,
да прости,че тъй жестоко
с мен се подигра...
свали ми ти звездите,
но паднах на Земята след това...
сега аз още пазя чуството,
което прави те тъй важен....
още огъня във мен гори...
но ти направи тъй,
че скоро той да изгори..
така не се опита да
отключиш сърцето си
за любовта,единственото чуство
което ще спаси света....
но знай че
с любовта ми вече няма да играеш ти,
върви при нея скъпи...
и усети как боли...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весинцето без такава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....