27 нояб. 2011 г., 13:10

Любовта на едно дете

785 0 4

Осми ден без теб и твоя глас,

защо отново ме раняваш,

Защо загърби всичко между нас,

защо и мен отново ме предаде.

 

Аз на колене ти се молех,

плаках и се съжалявах.

Всичко, което можех и не можех

го направих и отново страдах.

 

И пак се обвинявам,

че слаба съм сега.

Пак се самосъжалявам

и се мразя заради това.

 

Как аз ти дадох своята душа

и малкото си влюбено сърце.

А ти стъпка на прачета любовта

и излъга едно влюбено дете!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иваничка Петкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Харесах много !Не страдай мила той не те заслужава!Не се обвинявай!Прегръдка!
  • " И пак се обвинявам,
    че слаба съм сега..."
    Всички сме слаби пред несподелена любов. Недей мила, бъди силна!
  • !!!
  • ТЕЖКА Е НЕСПОДЕЛЕНАТА ЛЮБОВ!СИЛЕН СТИХ!ДОКОСНА МЕ ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ!ПОЗДРАВИ МИЛА ВАНЧЕ!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...