27 нояб. 2011 г., 13:10

Любовта на едно дете

780 0 4

Осми ден без теб и твоя глас,

защо отново ме раняваш,

Защо загърби всичко между нас,

защо и мен отново ме предаде.

 

Аз на колене ти се молех,

плаках и се съжалявах.

Всичко, което можех и не можех

го направих и отново страдах.

 

И пак се обвинявам,

че слаба съм сега.

Пак се самосъжалявам

и се мразя заради това.

 

Как аз ти дадох своята душа

и малкото си влюбено сърце.

А ти стъпка на прачета любовта

и излъга едно влюбено дете!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иваничка Петкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Харесах много !Не страдай мила той не те заслужава!Не се обвинявай!Прегръдка!
  • " И пак се обвинявам,
    че слаба съм сега..."
    Всички сме слаби пред несподелена любов. Недей мила, бъди силна!
  • !!!
  • ТЕЖКА Е НЕСПОДЕЛЕНАТА ЛЮБОВ!СИЛЕН СТИХ!ДОКОСНА МЕ ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ!ПОЗДРАВИ МИЛА ВАНЧЕ!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...