27.11.2011 г., 13:10 ч.

Любовта на едно дете 

  Поезия » Любовна
628 0 4

Осми ден без теб и твоя глас,

защо отново ме раняваш,

Защо загърби всичко между нас,

защо и мен отново ме предаде.

 

Аз на колене ти се молех,

плаках и се съжалявах.

Всичко, което можех и не можех

го направих и отново страдах.

 

И пак се обвинявам,

че слаба съм сега.

Пак се самосъжалявам

и се мразя заради това.

 

Как аз ти дадох своята душа

и малкото си влюбено сърце.

А ти стъпка на прачета любовта

и излъга едно влюбено дете!

 

© Иваничка Петкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Харесах много !Не страдай мила той не те заслужава!Не се обвинявай!Прегръдка!
  • " И пак се обвинявам,
    че слаба съм сега..."
    Всички сме слаби пред несподелена любов. Недей мила, бъди силна!
  • !!!
  • ТЕЖКА Е НЕСПОДЕЛЕНАТА ЛЮБОВ!СИЛЕН СТИХ!ДОКОСНА МЕ ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ!ПОЗДРАВИ МИЛА ВАНЧЕ!
Предложения
: ??:??