27.11.2011 г., 13:10

Любовта на едно дете

778 0 4

Осми ден без теб и твоя глас,

защо отново ме раняваш,

Защо загърби всичко между нас,

защо и мен отново ме предаде.

 

Аз на колене ти се молех,

плаках и се съжалявах.

Всичко, което можех и не можех

го направих и отново страдах.

 

И пак се обвинявам,

че слаба съм сега.

Пак се самосъжалявам

и се мразя заради това.

 

Как аз ти дадох своята душа

и малкото си влюбено сърце.

А ти стъпка на прачета любовта

и излъга едно влюбено дете!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иваничка Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесах много !Не страдай мила той не те заслужава!Не се обвинявай!Прегръдка!
  • " И пак се обвинявам,
    че слаба съм сега..."
    Всички сме слаби пред несподелена любов. Недей мила, бъди силна!
  • !!!
  • ТЕЖКА Е НЕСПОДЕЛЕНАТА ЛЮБОВ!СИЛЕН СТИХ!ДОКОСНА МЕ ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ!ПОЗДРАВИ МИЛА ВАНЧЕ!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....