Осми ден без теб и твоя глас,
защо отново ме раняваш,
Защо загърби всичко между нас,
защо и мен отново ме предаде.
Аз на колене ти се молех,
плаках и се съжалявах.
Всичко, което можех и не можех
го направих и отново страдах.
И пак се обвинявам,
че слаба съм сега.
Пак се самосъжалявам
и се мразя заради това.
Как аз ти дадох своята душа
и малкото си влюбено сърце.
А ти стъпка на прачета любовта
и излъга едно влюбено дете!
© Иваничка Петкова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
