Осми ден без теб и твоя глас,
защо отново ме раняваш,
Защо загърби всичко между нас,
защо и мен отново ме предаде.
Аз на колене ти се молех,
плаках и се съжалявах.
Всичко, което можех и не можех
го направих и отново страдах.
И пак се обвинявам,
че слаба съм сега.
Пак се самосъжалявам
и се мразя заради това.
Как аз ти дадох своята душа
и малкото си влюбено сърце.
А ти стъпка на прачета любовта
и излъга едно влюбено дете!
© Иваничка Петкова Todos los derechos reservados