19 февр. 2007 г., 07:48

ЛЮБОВТА НА МОРЯКА 

  Поэзия
6484 0 16

Ти помниш ли очите на моряка -
две черни перли в бялото море?
Когато кажеше да го дочакаш -
желаеше го с цялото сърце!

Морски вятър галеше съня му,
създаден от моряшката мечта,
изопваше платната му към изток
да търси изгрева ти във нощта.

Един моряк - замислен, не - отчаян,
в пълен парадокс на външността.
Душата му - от нежност бе изваяна,
а в тялото на Херкулес кръвта.

Жена на борда само той допусна,
чак чайките засмяха се със глас.
Една скала, създадена от мускули,
в нозете бе на крехка, женска власт...

Помни моряка - погледа му искрен,
очите му - разплакано море.
От грубости душата му изчистена
и мъжкото му влюбено сърце!

1990 год.


© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??