ЛЮБОВТА НА МОРЯКА
Ти помниш ли очите на моряка -
две черни перли в бялото море?
Когато кажеше да го дочакаш -
желаеше го с цялото сърце!
Морски вятър галеше съня му,
създаден от моряшката мечта,
изопваше платната му към изток
да търси изгрева ти във нощта.
Един моряк - замислен, не - отчаян,
в пълен парадокс на външността.
Душата му - от нежност бе изваяна,
а в тялото на Херкулес кръвта.
Жена на борда само той допусна,
чак чайките засмяха се със глас.
Една скала, създадена от мускули,
в нозете бе на крехка, женска власт...
Помни моряка - погледа му искрен,
очите му - разплакано море.
От грубости душата му изчистена
и мъжкото му влюбено сърце!
1990 год.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
