Любовта не си отива
Неизказани думи болят,
нераздадена ласка изстива
и на края на земния път
още вихрят ме страстите диви.
И препускам на кон - ветрогон,
цяла нощ си шептя със звездите.
Бели рози под моя балкон
бяла обич са сплели на плитка.
Боже, Господи! Остарях, побелях,
но сърцето ми още е живо.
Още скитам по тази земя,
а любовта не си отива.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Юлия Барашка Все права защищены
