Неизказани думи болят,
нераздадена ласка изстива
и на края на земния път
още вихрят ме страстите диви.
И препускам на кон - ветрогон,
цяла нощ си шептя със звездите.
Бели рози под моя балкон
бяла обич са сплели на плитка.
Боже, Господи! Остарях, побелях,
но сърцето ми още е живо.
Още скитам по тази земя,
а любовта не си отива.
© Юлия Барашка All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
