5 окт. 2011 г., 13:52

Любовта си отива

986 0 8

 

 

За теб сърцето си затворих,

даже спомените приковах.

Хубавото вече не си спомням,

заличи го ти с твоя страх.

 

Сега съм много уморена,

пътят с тебе бе трънлив.

Е, понякога цъфтеше роза

и ухаеше в миг щастлив.

 

Години много, пропилени,

преминали под мотото на грях.

Връщаше се, бягаше от мене,

щом обхванеше те страх.

 

Сега съм празна, изтощена,

защо видя в мен греха?

Можеше да сме щастливи,

та аз ти давах любовта.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лилия Нейкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...