За теб сърцето си затворих,
даже спомените приковах.
Хубавото вече не си спомням,
заличи го ти с твоя страх.
Сега съм много уморена,
пътят с тебе бе трънлив.
Е, понякога цъфтеше роза
и ухаеше в миг щастлив.
Години много, пропилени,
преминали под мотото на грях.
Връщаше се, бягаше от мене,
щом обхванеше те страх.
Сега съм празна, изтощена,
защо видя в мен греха?
Можеше да сме щастливи,
та аз ти давах любовта.
© Лилия Нейкова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
