Любовта си отива

Poetry » Love

988 0 8

За теб сърцето си затворих,

даже спомените приковах.

Хубавото вече не си спомням,

заличи го ти с твоя страх.

Сега съм много уморена,

пътят с тебе бе трънлив.

Е, понякога цъфтеше роза

и ухаеше в миг щастлив.

Години много, пропилени,

преминали под мотото на грях.

Връщаше се, бягаше от мене,

щом обхванеше те страх.

Сега съм празна, изтощена,

защо видя в мен греха?

Можеше да сме щастливи,

та аз ти давах любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mariniki (Магдалена Костадинова)

любовта не си отива от нас, Лили...
ние си отиваме от нея, когато чувствата ни
не са истински и всеотдайни, прегръщам те сърдечно.

2011-10-24T15:22:44+03:00
sisidara (Сиси)

Съпреживях!Благодаря!

2011-10-18T12:19:04+03:00
kustilka (Симона Димова)

Няма човек който да не се открие в това стихотворение! Много истинско , прекрасно е!

2011-10-13T19:56:39+03:00
rozza (Радка Миндова)

За грях трябват двама, Лили...

2011-10-05T17:59:29+03:00
mimamina (Мина Конарова)

изляла си сърцето!уважавам това!Бъди здрава!

2011-10-05T17:53:36+03:00