За теб сърцето си затворих,
даже спомените приковах.
Хубавото вече не си спомням,
заличи го ти с твоя страх.
Сега съм много уморена,
пътят с тебе бе трънлив.
Е, понякога цъфтеше роза
и ухаеше в миг щастлив.
Години много, пропилени,
преминали под мотото на грях.
Връщаше се, бягаше от мене,
щом обхванеше те страх. ...