5.10.2011 г., 13:52 ч.
Любовта си отива
За теб сърцето си затворих,
даже спомените приковах.
Хубавото вече не си спомням,
заличи го ти с твоя страх.
Сега съм много уморена,
пътят с тебе бе трънлив.
Е, понякога цъфтеше роза
и ухаеше в миг щастлив.
Години много, пропилени,
преминали под мотото на грях.
Връщаше се, бягаше от мене,
щом обхванеше те страх.
Сега съм празна, изтощена,
защо видя в мен греха?
Можеше да сме щастливи,
та аз ти давах любовта.
© Лилия Нейкова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Съпреживях!Благодаря!
-
Няма човек който да не се открие в това стихотворение! Много истинско , прекрасно е!
-
За грях трябват двама, Лили...
-
изляла си сърцето!уважавам това!Бъди здрава! -
Връщаше се, бягаше от мене,
щом обхванеше те страх.
..
Можеше да сме щастливи,
та аз ти давах любовта.
Ако някой не оценява това,което получава от другия,то тогава той не е способен да му даде необходимото. Прекрасно написано! -
Хубав, макар и тъжен стих!
Любовта си отиде...
Нова обич дойде!
Пак любима ще бъда,
със щастливо сърце...
С пожелание следващият ти стих да започва по подобен начин! Поздрав! -
Тъжно е!Но от сърце ти пожелавам,
пред тебе хиляди врати да се отворят
и от всяка, любов с нежнаст да ти говори!Привет!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
ние си отиваме от нея, когато чувствата ни
не са истински и всеотдайни, прегръщам те сърдечно.