димитрова (Лилия Нейкова)
249 1634
5 oct 2011, 13:52

Любовта си отива 

  Poesía » De amor
845 0 8

 

 

За теб сърцето си затворих,

даже спомените приковах.

Хубавото вече не си спомням,

заличи го ти с твоя страх.

 

Сега съм много уморена,

пътят с тебе бе трънлив.

Е, понякога цъфтеше роза

и ухаеше в миг щастлив.

 

Години много, пропилени,

преминали под мотото на грях.

Връщаше се, бягаше от мене,

щом обхванеше те страх.

 

Сега съм празна, изтощена,

защо видя в мен греха?

Можеше да сме щастливи,

та аз ти давах любовта.

 

© Лилия Нейкова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • любовта не си отива от нас, Лили...
    ние си отиваме от нея, когато чувствата ни
    не са истински и всеотдайни, прегръщам те сърдечно.
  • Съпреживях!Благодаря!
  • Няма човек който да не се открие в това стихотворение! Много истинско , прекрасно е!
  • За грях трябват двама, Лили...

  • изляла си сърцето!уважавам това!Бъди здрава!
  • Връщаше се, бягаше от мене,
    щом обхванеше те страх.
    ..
    Можеше да сме щастливи,
    та аз ти давах любовта.


    Ако някой не оценява това,което получава от другия,то тогава той не е способен да му даде необходимото. Прекрасно написано!
  • Хубав, макар и тъжен стих!

    Любовта си отиде...
    Нова обич дойде!
    Пак любима ще бъда,
    със щастливо сърце...

    С пожелание следващият ти стих да започва по подобен начин! Поздрав!
  • Тъжно е!Но от сърце ти пожелавам,
    пред тебе хиляди врати да се отворят
    и от всяка, любов с нежнаст да ти говори!Привет!
Propuestas
: ??:??