Любовта си отива
За теб сърцето си затворих,
даже спомените приковах.
Хубавото вече не си спомням,
заличи го ти с твоя страх.
Сега съм много уморена,
пътят с тебе бе трънлив.
Е, понякога цъфтеше роза
и ухаеше в миг щастлив.
Години много, пропилени,
преминали под мотото на грях.
Връщаше се, бягаше от мене,
щом обхванеше те страх.
Сега съм празна, изтощена,
защо видя в мен греха?
Можеше да сме щастливи,
та аз ти давах любовта.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Лилия Нейкова Todos los derechos reservados
