9 июл. 2011 г., 19:45

Любовта, тази стара измамница 

  Поэзия » Любовная
2943 8 77

Любовта, тази стара измамница,

най-коварно си тръгна от къщата,

ходи гладна и мръзне с клошарите,

без да има хабер да се връща.

 

Трака ситно с артритните кокали,

дойде пролет и лятото мине,

но слухти, обикаля наоколо

има-няма от трийсет години.

 

Преди седем лета я повикахме -

уж я има и уж сме си същите

и за някаква кръгла годишнина

цяла вечер ù пощихме въшките.

 

Тя, мръсницата, яде до пръсване,

понапи се и всички прегръща,

а когато изстинаха печките,

през нощта се измъкна на пръсти

 

и каквато е сляпа, ще вземе

някой пак да ù бръкне в окото!

Ех, нещастнице зла и опърпана,

аз за теб ли си дадох живота?

© Кети Рашева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??