Любовта, тази стара измамница,
най-коварно си тръгна от къщата,
ходи гладна и мръзне с клошарите,
без да има хабер да се връща.
Трака ситно с артритните кокали,
дойде пролет и лятото мине,
но слухти, обикаля наоколо
има-няма от трийсет години.
Преди седем лета я повикахме -
уж я има и уж сме си същите
и за някаква кръгла годишнина
цяла вечер ù пощихме въшките. ...