Любовта, тази стара измамница
Любовта, тази стара измамница,
най-коварно си тръгна от къщата,
ходи гладна и мръзне с клошарите,
без да има хабер да се връща.
Трака ситно с артритните кокали,
дойде пролет и лятото мине,
но слухти, обикаля наоколо
има-няма от трийсет години.
Преди седем лета я повикахме -
уж я има и уж сме си същите
и за някаква кръгла годишнина
цяла вечер ù пощихме въшките.
Тя, мръсницата, яде до пръсване,
понапи се и всички прегръща,
а когато изстинаха печките,
през нощта се измъкна на пръсти
и каквато е сляпа, ще вземе
някой пак да ù бръкне в окото!
Ех, нещастнице зла и опърпана,
аз за теб ли си дадох живота?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кети Рашева Всички права запазени
