ScarletSun (Мария)
125

11 янв. 2013 г., 18:30

Люцкан гори в червени пламъци

Поэзия

2.4K 0 0

по "Последна радост" на Йордан Йовков

Люцкан гори в червени пламъци,

а дъжд цветя краси трупа му жален.

Букет бегонии, сияйни в росни блясъци,

живот желае - Богу веч предаден.

Люцкан гори - горят и небесата

за лайката, невинна и зелена.

В червени пламъци изгарят тук цветята,

с един-едничък боен вик: "По-е-ма!"

Люцкан изгаря веч. От неговия гроб

ще порасте навярно хризантема.

Нашепва тя: "Прощавай ме, любов!

Аз всичко дадох - няма що да взема."

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬