Люцкан гори в червени пламъци

Poetry

2.4K 0 0

по "Последна радост" на Йордан Йовков

Люцкан гори в червени пламъци,

а дъжд цветя краси трупа му жален.

Букет бегонии, сияйни в росни блясъци,

живот желае - Богу веч предаден.

Люцкан гори - горят и небесата

за лайката, невинна и зелена.

В червени пламъци изгарят тук цветята,

с един-едничък боен вик: "По-е-ма!"

Люцкан изгаря веч. От неговия гроб

ще порасте навярно хризантема.

Нашепва тя: "Прощавай ме, любов!

Аз всичко дадох - няма що да взема."

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0