Люцкан гори в червени пламъци

Poetry

2.4K 0 0

по "Последна радост" на Йордан Йовков

Люцкан гори в червени пламъци,

а дъжд цветя краси трупа му жален.

Букет бегонии, сияйни в росни блясъци,

живот желае - Богу веч предаден.

Люцкан гори - горят и небесата

за лайката, невинна и зелена.

В червени пламъци изгарят тук цветята,

с един-едничък боен вик: "По-е-ма!"

Люцкан изгаря веч. От неговия гроб

ще порасте навярно хризантема.

Нашепва тя: "Прощавай ме, любов!

Аз всичко дадох - няма що да взема."

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0