21 мая 2010 г., 12:41

Люляк

633 0 1

Крайбрежие от люляк обещах си
и елфи - може дългокраки.
В очите ти не виждах други,
симфонии и валсове въртях си.

Прeвръщах като фея мрачното в красиво
и пеех като за морето в танц.
В един живот не искам да съм самодива,
а обяздена кобила в приказка за еднорог.

Тогава изгревът ще завещае,
че залезите ще мълчат,
за да обичам и когато
валсовете спрат...

                                     Летяща синя котка

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лидия Стойчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Никак не ми хареса. Намирам го за напълно лишено от смисъл.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...