Крайбрежие от люляк обещах си
и елфи - може дългокраки.
В очите ти не виждах други,
симфонии и валсове въртях си.
Прeвръщах като фея мрачното в красиво
и пеех като за морето в танц.
В един живот не искам да съм самодива,
а обяздена кобила в приказка за еднорог.
Тогава изгревът ще завещае,
че залезите ще мълчат,
за да обичам и когато
валсовете спрат...
Летяща синя котка
© Лидия Стойчева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
