Люляк
Крайбрежие от люляк обещах си
и елфи - може дългокраки.
В очите ти не виждах други,
симфонии и валсове въртях си.
Прeвръщах като фея мрачното в красиво
и пеех като за морето в танц.
В един живот не искам да съм самодива,
а обяздена кобила в приказка за еднорог.
Тогава изгревът ще завещае,
че залезите ще мълчат,
за да обичам и когато
валсовете спрат...
Летяща синя котка
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лидия Стойчева Всички права запазени
