Люляков дъжд
Плисна пролетен дъжд и отмина.
Всичко прашно навънка изми...
Слънце весело ни намига,
гъделичка ни с топли лъчи.
Въздух – пълен с прохлада и свежест.
Виж, отсреща се ражда дъга!
Натежават и храсти от прелест,
от ветреца поклащат глава.
И отново събужда се двора
от това ароматно море.
Искам аз да потъна в простора,
в синевата на наше небе.
Ти отново със мен се закачаш,
тръсна клонче – посипа ме дъжд
и листенца – лилави и бели –
се изсипаха тъй изведнъж...
Люлякът днес тържествува,
с аромата си всичко обля.
А на мене така ми се струва,
че омая ме ти… С любовта!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ирен Все права защищены
