Люляков дъжд
Плисна пролетен дъжд и отмина.
Всичко прашно навънка изми...
Слънце весело ни намига,
гъделичка ни с топли лъчи.
Въздух – пълен с прохлада и свежест.
Виж, отсреща се ражда дъга!
Натежават и храсти от прелест,
от ветреца поклащат глава.
И отново събужда се двора
от това ароматно море.
Искам аз да потъна в простора,
в синевата на наше небе.
Ти отново със мен се закачаш,
тръсна клонче – посипа ме дъжд
и листенца – лилави и бели –
се изсипаха тъй изведнъж...
Люлякът днес тържествува,
с аромата си всичко обля.
А на мене така ми се струва,
че омая ме ти… С любовта!
© Ирен All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Браво, много е хубаво!
-
http://www.youtube.com/watch?v=tE0EscGAGT0 Стеляна, Таня, Ивон - благодаря! Ако искате още люляк - с този клип мога да ви поздравя!
-
Красив стих!
-
Мммм, днес от автобус видях хиляди люлякови храсти, само дъждът им липсваше.
-
Благодаря на всички за мнението и поздравите!
-
Пролет докосна ме
мечтая за лято...
люляков аромат
"и листенца – лилави и бели"
дъжд и мечти
разговарям със син нероден...
Омая ме стиха, благодаря!
http://www.youtube.com/watch?v=E93dYbhqBwQ&feature
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
