3 дек. 2006 г., 21:08

М Р А З Я

1.1K 0 3

Мразя онова дърво,

което ни беше свидетел.

Мразя онази луна ,

която телата огря.

Мразя тревата, мразя дъжда,

мразя всичко,свързано с нощта.

Не чувствам, не виждам,

не мога да дишам!

Не ден, нито са два,
цяла вечност съм така!

Вече не плача,нито крещя,

примирих се с Тази Съдба.

Но нека! Нека да бъде така!

Душата ми не ще посрещне

два пъти смъртта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пандора Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Съгласна съм с Дидислава, понякога ние отричаме нещо, но сърцето не!!!
  • На мен всяко "мразя" ми прозвуча като "обичам"!
  • омразате минава... а и да остане,я прогони - тя трови живота ти. Обичай и прощавай..

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...