3 дек. 2006 г., 21:08

М Р А З Я

1.1K 0 3

Мразя онова дърво,

което ни беше свидетел.

Мразя онази луна ,

която телата огря.

Мразя тревата, мразя дъжда,

мразя всичко,свързано с нощта.

Не чувствам, не виждам,

не мога да дишам!

Не ден, нито са два,
цяла вечност съм така!

Вече не плача,нито крещя,

примирих се с Тази Съдба.

Но нека! Нека да бъде така!

Душата ми не ще посрещне

два пъти смъртта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пандора Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Съгласна съм с Дидислава, понякога ние отричаме нещо, но сърцето не!!!
  • На мен всяко "мразя" ми прозвуча като "обичам"!
  • омразате минава... а и да остане,я прогони - тя трови живота ти. Обичай и прощавай..

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...