_pandora_ (Пандора)
58

Dec 3, 2006, 9:08 PM

М Р А З Я

Poetry

1.1K 0 3

Мразя онова дърво,

което ни беше свидетел.

Мразя онази луна ,

която телата огря.

Мразя тревата, мразя дъжда,

мразя всичко,свързано с нощта.

Не чувствам, не виждам,

не мога да дишам!

Не ден, нито са два,
цяла вечност съм така!

Вече не плача,нито крещя,

примирих се с Тази Съдба.

Но нека! Нека да бъде така!

Душата ми не ще посрещне

два пъти смъртта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

kity (Людмила Нилсън)

Съгласна съм с Дидислава, понякога ние отричаме нещо, но сърцето не!!!

2006-12-04T11:09:19+02:00
didislava (Дидислава)

На мен всяко "мразя" ми прозвуча като "обичам"!

2006-12-04T11:07:33+02:00
SKY (София Русева)

омразате минава... а и да остане,я прогони - тя трови живота ти. Обичай и прощавай..

2006-12-03T21:13:35+02:00

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0