М Р А З Я
Мразя онова дърво,
което ни беше свидетел.
Мразя онази луна ,
която телата огря.
Мразя тревата, мразя дъжда,
мразя всичко,свързано с нощта.
Не чувствам, не виждам,
не мога да дишам!
Не ден, нито са два,
цяла вечност съм така!
Вече не плача,нито крещя,
примирих се с Тази Съдба.
Но нека! Нека да бъде така!
Душата ми не ще посрещне
два пъти смъртта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пандора Всички права запазени

омразате минава... а и да остане,я прогони - тя трови живота ти. Обичай и прощавай..