3.12.2006 г., 21:08

М Р А З Я

1.1K 0 3

Мразя онова дърво,

което ни беше свидетел.

Мразя онази луна ,

която телата огря.

Мразя тревата, мразя дъжда,

мразя всичко,свързано с нощта.

Не чувствам, не виждам,

не мога да дишам!

Не ден, нито са два,
цяла вечност съм така!

Вече не плача,нито крещя,

примирих се с Тази Съдба.

Но нека! Нека да бъде така!

Душата ми не ще посрещне

два пъти смъртта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пандора Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Съгласна съм с Дидислава, понякога ние отричаме нещо, но сърцето не!!!
  • На мен всяко "мразя" ми прозвуча като "обичам"!
  • омразате минава... а и да остане,я прогони - тя трови живота ти. Обичай и прощавай..

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...