4 нояб. 2021 г., 06:40

Маджаровски пазители

823 0 2

Тихи и кротки на Арда водите
щедро разхлаждат скалистия бряг.
Вият снаги като момина плитка,
лазят, проблясващи, в речния злак.


Полъх на вятър легенди разказва.
Писък на гайда, на чанове звън
тежко отекват в родопската пазва –
приказки стари нареждат за сън.


Острите зъбери – скална обител –
впиват в небето кафява си плът.
Птици грабливи – вековен пазител –
свиват гнезда във планинската твърд.


Бели глави лешояди изпъват.
Царствено горе в простора летят.
Там, на Родопите, стражи са първи.
Горди и волни. Те вардят и бдят.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анахид Чальовска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много родолюбиво и красиво написано. Хареса ми.
  • Красива, величествена картина, видях я

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...