Nov 4, 2021, 6:40 AM

Маджаровски пазители

822 0 2

Тихи и кротки на Арда водите
щедро разхлаждат скалистия бряг.
Вият снаги като момина плитка,
лазят, проблясващи, в речния злак.


Полъх на вятър легенди разказва.
Писък на гайда, на чанове звън
тежко отекват в родопската пазва –
приказки стари нареждат за сън.


Острите зъбери – скална обител –
впиват в небето кафява си плът.
Птици грабливи – вековен пазител –
свиват гнезда във планинската твърд.


Бели глави лешояди изпъват.
Царствено горе в простора летят.
Там, на Родопите, стражи са първи.
Горди и волни. Те вардят и бдят.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анахид Чальовска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много родолюбиво и красиво написано. Хареса ми.
  • Красива, величествена картина, видях я

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...