Тихи и кротки на Арда водите
щедро разхлаждат скалистия бряг.
Вият снаги като момина плитка,
лазят, проблясващи, в речния злак.
Полъх на вятър легенди разказва.
Писък на гайда, на чанове звън
тежко отекват в родопската пазва –
приказки стари нареждат за сън.
Острите зъбери – скална обител –
впиват в небето кафява си плът.
Птици грабливи – вековен пазител –
свиват гнезда във планинската твърд.
Бели глави лешояди изпъват.
Царствено горе в простора летят.
Там, на Родопите, стражи са първи.
Горди и волни. Те вардят и бдят.
© Анахид Чальовска Всички права запазени