4.11.2021 г., 6:40

Маджаровски пазители

811 0 2

Тихи и кротки на Арда водите
щедро разхлаждат скалистия бряг.
Вият снаги като момина плитка,
лазят, проблясващи, в речния злак.


Полъх на вятър легенди разказва.
Писък на гайда, на чанове звън
тежко отекват в родопската пазва –
приказки стари нареждат за сън.


Острите зъбери – скална обител –
впиват в небето кафява си плът.
Птици грабливи – вековен пазител –
свиват гнезда във планинската твърд.


Бели глави лешояди изпъват.
Царствено горе в простора летят.
Там, на Родопите, стражи са първи.
Горди и волни. Те вардят и бдят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анахид Чальовска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много родолюбиво и красиво написано. Хареса ми.
  • Красива, величествена картина, видях я

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...