Магазинът за мечти
Магазинът за мечти
В магазина за мечти
с шепичка стотинки влязох.
Разгледах блянове, желания, цени,
всичките стотинки за мечта едничка дадох.
От нея там нямаше по-ценно,
светеща с нежните лъчи на радостта.
Прибрах я в джоба до сърцето бедно,
а тя кънтеше с ноти на незрима доброта.
Пазих я и грижих се за нея -
лелеяната моя собствена мечта,
но оскверних това, що аз копнея...
Приятелството рухна, а с него радостта.
Пред огромната витрина сам останах.
Скитник беден, проиграл и роден дом.
Поболях се тежко и приведен станах
пак да диря скъпата мечта, а не подслон.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Тодор Славов Все права защищены
