14 мая 2024 г., 16:28

Магия 

  Поэзия
171 1 4

Има мигове,

които стените попиват...

до капчица,

до звук,

до шепот,

до крясък.

В мазилката на времето крият

един единствен страх,

да се повторят

или преоткрият

с негодуващият си трясък.

Но, зная как

магията да сторя

и зрънцето съмнение отмия.

С четката любов разстилам

най-синята надежда своя,

която подари ми светлината,

с молитва тихичко кълни...

преди на някой да открия.

 

© Валя Сотирова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??