Магия
Има мигове,
които стените попиват...
до капчица,
до звук,
до шепот,
до крясък.
В мазилката на времето крият
един единствен страх,
да се повторят
или преоткрият
с негодуващият си трясък.
Но, зная как
магията да сторя
и зрънцето съмнение отмия.
С четката любов разстилам
най-синята надежда своя,
която подари ми светлината,
с молитва тихичко кълни...
преди на някой да открия.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валя Сотирова Всички права запазени
усмихна ме