Има мигове,
които стените попиват...
до капчица,
до звук,
до шепот,
до крясък.
В мазилката на времето крият
един единствен страх,
да се повторят
или преоткрият
с негодуващият си трясък.
Но, зная как
магията да сторя
и зрънцето съмнение отмия.
С четката любов разстилам
най-синята надежда своя,
която подари ми светлината,
с молитва тихичко кълни...
преди на някой да открия.
© Валя Сотирова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
усмихна ме