17 мая 2014 г., 00:01

Магия - акростих

735 0 7

Целият свят ще ти сложа в краката и

Еднички за тебе ще светят звездите в

Летни нощи за теб ще изгрява луната с

Утро бяло ще почват и дните ти.

Няма сила, която да спре в мене тази

Истинска, луда любов (като в приказка),

Може (може би) само онази с

Един замах дето спира ни дните. Но

За нея не искам днес да говоря,

Аз съм жива и дишам. С разперени длани

Прегръщам теб и с тебе живота.

Отвори си широко очите, повярвай ми...

Само истинска обич така преобръща

Леден дъжд в сЪлзи на щастие и

Единствено с нея пролетта се завръща.

Дишай... С пълна гръд  поеми я...

Нарисувах с целувки в сърцето ти

От любовните багри... магия...

 


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Биляна Битолска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...