14 нояб. 2010 г., 19:08

Магнит

805 0 1

Очите ми са твои по рождение.
Така е. Бяха слепи досега,
удавени в размазани отражения.
А днес виждам кристално, през призмата на твоята душа.

Ръцете ми са плът от твоята
и кожата ми бе парализирана,
докато твойте пръсти върху мен не проговориха.
Преди не усещах, от ненужни докосвания предозирана.

И дишам въздух от гърдите ти,
усещайки, че допреди,
астматично съм се задушавала във ритъм.
Днес дъхът ми в твоя се всели.

А аз от тебе колко притежавам?
В полунаркотичен екстаз се закълни,
че дълбая в теб, когато от себе си ти давам.
Ако не е така, как металното в мен придърпва твоя магнит?

04.07.2009г.
гр. Плая Дел Инглес

Още в началото съм знаела, че ще бъдеш любовта на живота ми...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Събина Брайчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много хубав стих,Rois!Поздравления!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...