Магьосница
Магьосница
Мъничка беше, когато росата
ти даде тез бисерни ярки очи,
и вероятно не помниш, че цял ден светлината
игра си небрежно със тези коси.
От теб премълчаха, че беше надежда,
надежда последна след години сълзи,
но в техния взор за миг не видяха
кога черна искрица във теб се всели.
Орисана беше до край да обичаш,
да подаряваш вълшебни мечти,
в чужди идеали до гроб да си истинска,
а над твоите някой да бди.
Ти знаеш сега и кажи ми, магьоснице,
момчето на моста не го ли видя?
То те обичаше, дивна ориснице,
а ти му отне любовта.
Нима не помисли, че и то беше надежда
на две други разбити сърца?
Защо го остави на вятъра, скитнице,
и защо те наричат все още добра...
Ти знаеш, че твоята сила безкрайна е,
но за какво ти е сила сега,
след като ти си вълшебна убийца
на собствената си красота.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ася Все права защищены
