Магьосница
Мъничка беше, когато росата
ти даде тез бисерни ярки очи,
и вероятно не помниш, че цял ден светлината
игра си небрежно със тези коси.
От теб премълчаха, че беше надежда,
надежда последна след години сълзи,
но в техния взор за миг не видяха
кога черна искрица във теб се всели.
Орисана беше до край да обичаш,
да подаряваш вълшебни мечти,
в чужди идеали до гроб да си истинска, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up