21 янв. 2011 г., 13:24

Магьосник

855 0 2

Влезе в живота ми съвсем случайно,

дарявайки ми смях и красота.

Уви, пленена съм незнайно

от погледа ти, радващ с топлина.


 

Спечели моето доверие за кратко,

забравих за тревоги и сълзи.

Накара ме да се усмихвам сладко,

да бягам от нещастия и беди.


 

Нуждая се да пиша постоянно,

забравила за часове и сън.

Поглеждайки към утрото омайно,

чувствам как времето е спряло вън.


 

Всеки миг със теб е песен,

щастлива съм - това е без съмнение.

Правиш ми живота лесен,

да те загубя - нямам намерение!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Жаклин Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...