21.01.2011 г., 13:24

Магьосник

856 0 2

Влезе в живота ми съвсем случайно,

дарявайки ми смях и красота.

Уви, пленена съм незнайно

от погледа ти, радващ с топлина.


 

Спечели моето доверие за кратко,

забравих за тревоги и сълзи.

Накара ме да се усмихвам сладко,

да бягам от нещастия и беди.


 

Нуждая се да пиша постоянно,

забравила за часове и сън.

Поглеждайки към утрото омайно,

чувствам как времето е спряло вън.


 

Всеки миг със теб е песен,

щастлива съм - това е без съмнение.

Правиш ми живота лесен,

да те загубя - нямам намерение!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жаклин Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...