Ти си палава снежинка,
мое мъничко дете,
лека като перушинка,
част от моето сърце.
Аз не искам ти да плачеш,
моля ти се, не тъжи,
много скоро пак ще скачаш
нищо няма да боли.
Ти душичка си невинна
и протягаш все към мен ръце,
мамо,мамо, помогни ми,
казва твоето лице.
Спинкай, мое малко злато,
мама е при теб сега,
имам сила непозната
да те водя за ръка.
Да избърша аз сълзите,
да съм будна през нощта,
да вървя със теб във дните
сила майчина е тя.
© Милена Иванова Все права защищены