Nov 25, 2005, 10:50 PM

Майчина любов

  Poetry
1.3K 0 3

Ти си палава снежинка,
мое мъничко дете,
лека като перушинка,
част от моето сърце.

Аз не искам ти да плачеш,
моля ти се, не тъжи,
много скоро пак ще скачаш
нищо няма да боли.

Ти душичка си невинна
 и протягаш все към мен ръце,
мамо,мамо, помогни ми,
казва твоето лице.

Спинкай, мое малко злато,
мама е при теб сега,
имам сила непозната
да те водя за ръка.

Да избърша аз сълзите,
да съм будна през нощта,
да вървя със теб във дните
сила майчина е тя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...