Докато в люлката си ме люляла,
песни тихичко си ти ми пяла
и нашепвала си нежно:
“Спи, детенце белоснежно!”
Докато растях под твоите ласки,
животът бе обагрен с краски
и навред дочувах твоя глас:
”Усмихни се, злато мое, ти на нас!”
Сега пораснах аз голяма,
но не ще забравя тебе, мамо,
че ти живота посвети на мен
и щастието ми дари в утринния ден!
11. 01. 2006 г.
© Марина Стоянова Все права защищены