Nov 13, 2006, 10:59 AM

Майчина песен

  Poetry
808 0 2

Докато в люлката си ме люляла,

песни тихичко си ти ми пяла

и нашепвала си нежно:

“Спи, детенце белоснежно!”


Докато растях под твоите ласки,

животът бе обагрен с краски

и навред дочувах твоя глас:
”Усмихни се, злато мое, ти на нас!”


Сега пораснах аз голяма,

но не ще забравя тебе, мамо,

че ти живота посвети на мен

и щастието ми дари в утринния ден!


11. 01. 2006 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марина Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...