Nov 13, 2006, 10:59 AM

Майчина песен

  Poetry
809 0 2

Докато в люлката си ме люляла,

песни тихичко си ти ми пяла

и нашепвала си нежно:

“Спи, детенце белоснежно!”


Докато растях под твоите ласки,

животът бе обагрен с краски

и навред дочувах твоя глас:
”Усмихни се, злато мое, ти на нас!”


Сега пораснах аз голяма,

но не ще забравя тебе, мамо,

че ти живота посвети на мен

и щастието ми дари в утринния ден!


11. 01. 2006 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марина Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...