Майчини сълзи
Втренчена във снимката ти нямо
съзирам нови в теб черти,
пораснал ли си или пък съм сляпа
момчето да открия отпреди.
Погледът обърнат към дълбокото,
с тук-таме наболата брада,
челОто гордо вдигнато, широко
и устните с усмивката добра.
Гледам те... Очите се премрежват.
Сълзите хукват пак към онзи бряг
теб да търсят, сине, да те срещнат
въздигнат, възмъжал и помъдрял.
Представям си те жив и недокоснат
от лапите кошмарни на смъртта,
как с любов ръцете си протягаш
и триеш плахо болката една.
Не ще те видя тук, но все се моля,
дохождай често вечер във съня,
душата черна, майчина... на воля
за миг поне в прегръдка да смиря.
© Таня Мезева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Прегръдка и от мен Таня!
-
Благодаря ви!
-
Прегръдка и от мен!
-
Споделям написаното от Влади!
Поздрав и прегръдка, мила Таня! -
Поклон!
-
Таня, топло те прегръщам! Просълзяваш.
-
Ех, Таня, толкова красиво изплакана болка, просълзих се! Не можеш да си представиш колко бих искал нещата да не са се развили така, но ние изобщо нямаме власт над съдбата и живота - своя и на своите близки, а можем само да ги запазим в красивите спомени и така те ще бъдат живи и винаги с нас.
Не бих си позволил да цитирам стиховете, но финалът е много силен! Поздравления! -
Болката ражда тъжни, но красиви стихове, Таня! Това е утехата ти!
Харесах и оценявам!Поздрав и съчувствие! -
Непрежалима, майчина любов...!!!
-
Дълбок поклон! .....
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
