Майчини сълзи
Втренчена във снимката ти нямо
съзирам нови в теб черти,
пораснал ли си или пък съм сляпа
момчето да открия отпреди.
Погледът обърнат към дълбокото,
с тук-таме наболата брада,
челОто гордо вдигнато, широко
и устните с усмивката добра.
Гледам те... Очите се премрежват.
Сълзите хукват пак към онзи бряг
теб да търсят, сине, да те срещнат
въздигнат, възмъжал и помъдрял.
Представям си те жив и недокоснат
от лапите кошмарни на смъртта,
как с любов ръцете си протягаш
и триеш плахо болката една.
Не ще те видя тук, но все се моля,
дохождай често вечер във съня,
душата черна, майчина... на воля
за миг поне в прегръдка да смиря.
© Таня Мезева All rights reserved.
