20.10.2016 г., 1:39 ч.

Майчини сълзи 

  Поезия » Друга
673 4 10

Втренчена във снимката ти нямо
съзирам нови в теб черти,
пораснал ли си или пък съм сляпа
момчето да открия отпреди.
Погледът обърнат към дълбокото,
с тук-таме наболата брада,
челОто гордо вдигнато, широко
и устните с усмивката добра.
Гледам те... Очите се премрежват.
Сълзите хукват пак към онзи бряг
теб да търсят, сине, да те срещнат
въздигнат, възмъжал и помъдрял.
Представям си те жив и недокоснат
от лапите кошмарни на смъртта,
как с любов ръцете си протягаш
и триеш плахо болката една.
Не ще те видя тук, но все се моля,
дохождай често вечер във съня,
душата черна, майчина... на воля
за миг поне в прегръдка да смиря.

© Таня Мезева Всички права запазени

На сина ми.

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прегръдка и от мен Таня!
  • Благодаря ви!
  • Прегръдка и от мен!
  • Споделям написаното от Влади!
    Поздрав и прегръдка, мила Таня!
  • Поклон!
  • Таня, топло те прегръщам! Просълзяваш.
  • Ех, Таня, толкова красиво изплакана болка, просълзих се! Не можеш да си представиш колко бих искал нещата да не са се развили така, но ние изобщо нямаме власт над съдбата и живота - своя и на своите близки, а можем само да ги запазим в красивите спомени и така те ще бъдат живи и винаги с нас.
    Не бих си позволил да цитирам стиховете, но финалът е много силен! Поздравления!
  • Болката ражда тъжни, но красиви стихове, Таня! Това е утехата ти!
    Харесах и оценявам!Поздрав и съчувствие!
  • Непрежалима, майчина любов...!!!
  • Дълбок поклон! .....
Предложения
: ??:??