В лятната жега, в летния пек
гугутчица сива измътва яйца.
Над хорската глъч и над въздуха лек
гнездото притопля, очаква деца.
От рехави съчки е нейният дом
и лесно се вижда, че не е богат.
Граден от семейство да бъде подслон
за новите рожби на божия свят.
От седмица дълга не мърда, не шава
водичка не пийва, не хапва храна.
Главичка върти и света наблюдава
от страх да не дойде от нейде беда.
След двадесет дена тя майка, ще стане,
две човчици малки, ще пискат на глас,
а Господ добър във ръце ще ги хване,
ще милва, ще слави живота тогаз.
© Хари Спасов Все права защищены
Едно стихотворение по действителени събития.